Зестрата ѝ беше мизерна, перспективите ѝ също. Знаеше какъв мъж да очаква. Можеше да свърши като втора жена на някой магазинер, работеща до смърт и оставена на милостта на злобната първа жена.
Тя не искаше да напуска Париж. Нито този апартамент с високи френски прозорци и високи тавани, нито пък съседите от "Рю дьо Лизбон" . Нито "Ла Пагод", магазина, който чичо ѝ притежаваше, и красивите му антики.
"Императорът на лъжите" от Стив Сам-Сандберг - съдбата на еврейското гето Лодз по време на Холокоста (откъс)
време за четене книга Червените орхидеи на Шанхай Коментари Виц на деня
Услугата в началото е била ограничена до няколко часа дневно;
На този фон се разгръщат човешките драми на изгнаниците – наистина, различни от тези на събратята им в окупирана Европа, но също така изпълнени със страдание и неизвестност.
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения! Затвори
Най-обичаната творба на Шарлот Бронте излиза в ново издание (откъс)
Свързани статии Зараждането на нов жанр в лите... Десет години любов към литерат.
Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа
Луи щеше да се прибере скоро, корабът му акостираше в Марсилия след едномесечно пътуване от Шанхай. После имаше още един ден на влака за Париж. В писмото си пишеше, че Първата съпруга и сватовницата се надяват да получат новини за подходящ жених скоро след като се върне в Париж, и че ще изпратят телеграма, потвърждаваща, че преговорите са приключили и че е подписан брачен договор за Полин.
Точно тя ще приюти Полин и двете ще се сближат, а скоро китайката ще научи и страшната тайна на Камий – защото понякога любовта се появява тъкмо там, където никой не е очаквал.
С великолепен и поетичен стил романът на Джени Чанг умело разкопава част от забравената част разкази Шанхай от историята на Франция по време на Голямата война и отдава почит както на китайските работници, дошли да подпомогнат военните действия, така и на членовете на китайската общност в Париж, които доброволно работят като преводачи и служат като мост между двете култури.
Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.